Конкурс Наградите на БАИТ за 2018 г.

Аз се определям като колекционер на българска техника и автор. Вече близо 10 г. събирам колекция от всякакви апарати българско производство – от телевизори, таблети, хард дискове и РС-та, до копирна машина от 1966-а и измерители на радиоактивност. Имам над 400 БГ устройства, произведени от началото на ХХ век до около 1990 г. А през септември 2007 създадох първия в България специализиран сайт за история на българската техника – Sandacite.BG (първоначално форум). Пиша статии по тази тема в него и в други сайтове, списания, университетски книги и т.н. Каузата, на която съм се отдал целият, е да запазвам, изследвам и публикувам старата българска техника и така да популяризирам историята ѝ. Аз виждам как десетилетия наред тя не е цялостно написана, постиженията се забравят, а устройствата се унищожават.

През последните години в Sandacite.BG, в сп. Осем и други медии публикувам множество ревюта на български апарати (напр. най-подробната статия за първия БГ електронен калкулатор Елка 6521 от 1965 г., ,,Първите български хард дискове“, телеобработката на данни…), изследвания за неизвестни или забравени изобретения (като ,,Българският прадядо на телевизора от 1885“), а и обзорни статии – ,,Българската банкова техника – кратка история“, ,,Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те“… Когато изровя техническата документация на устройствата, качвам и нея – ползват я реставраторите и ентусиастите. Понякога пиша статии и за световната технологична история (в Nauka.OFFNews.bg).

През 2018 бях поканен като лектор на Софийския фестивал на науката с 4-дневен демонстрационен щанд на стари БГ устройства и две презентации (едната за Първия български изобретател – средата на ХІХ век). Участвах и в Европейската нощ на учените с лекция и щанд. Бил съм лектор на тематични научни конференции в Софийския университет и Политехническия музей, имам и публикации в техни издания.

Аз допринасям българската техническа история да не се забравя, а да се разпространява – както виждаме в другите страни. Непрекъснато намирам интересни устройства, произвеждани, а понякога и изобретени у нас – трябва да разказваме за тях! България има вълнуващо техническо минало, включително и в хардуера. Аз вярвам, че запазването и публикуването на технологичната ни история е задължително дело, ако наистина желаем ,,да бъдем равни на другите европейски народи“.

Старата техника ме привличаше неосъзнато от най-ранна възраст. По-късно тя застана в основата на моя живот – аз развивам своята дейност не за да печеля пари, а защото много я обичам и я смятам за полезна. В последните години във всяка нова тема за статия виждам врата, зад която ме гледа поредното чудо от техническата история на България. Разширявам темите на изследванията. В медии, книги и т.н. съм публикувал над 200 материала, а в Sandacite.BG над 1100. Зад всеки от тях стои обстойно търсене на информация, преценка на достоверността и подреждане. Ползвам и събирам архивна техническа литература (започвайки от края на ХІХ век) и спомените на живи създатели на българска техника. Напоследък забелязвам и засилен интерес към старите български компютри, а виртуалният музей Sandacite.BG съдържа информацията, която ентусиастите търсят.

Материали:

Български преносим хард диск от 1977: https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA-%D0%BE%D1%82-1977-%D0%B3/

Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962: https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0/

Български цветен телевизор от 1901? https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-1901/

Плюс два от сп. Осем – линкче: https://drive.google.com/file/d/1snOjlDWS0XLkT7c8kXRTsHPkEPFIMQAz/view?usp=sharing

Поредицата „Разкодирано“ е вдъхновена от връчените от президента Румен Радев награди „Джон Атанасов“ за постижения в компютърните науки. Ние в Българското национално радио вярваме, че не само спечелилият големия приз заслужава медийно внимание, че позитивните примери трябва да се огласяват, а добрите истории – да се разказват пред широка аудитория. Личностите от тази поредица са ученици и успели в чужбина млади българи, които прилагат знанията си във фирми или в академична изследователска среда. Техният поглед към новите технологии е ценен заради възможността да направим „снимка“ на знанията и уменията, които българското образование дава. Поредицата проследява професионалния път на всеки от отличените с наградата и откроява тяхната мотивация да се развиват в тази сфера. „Разкодирано“ търси отговори на въпроса къде е България на световната дигитална карта. Автори на поредицата са Добромир Видев и Флора Велчева.
Това е линк към поредицата
http://bnr.bg/horizont/razkodirano/broadcast

В работата си екипът на предаването за икономика и финанси "В развитие", със съавтор и водещ д-р Вероника Денизова, обръща специално внимание на технологичния сектор като един от основните двигатели на българската икономика. Смятаме, че отразяването на актуалните събития, теми и предизвикателства от сектора вълнува нашите зрители и им дава обективен и задълбочен поглед върху настоящето и бъдещето на една от най-значимите индустрии в България. В интервютата и репортажите, които подготвяме, се стремим да дадем гласност на възможно най-много участници в развитието на информационните технологии у нас и да представим историите им като част от историите на успеха в страната ни. В приложените към текста линкове можете да проследите интервюта на Вероника Денизова с представители на технологичния бранш, които се надяваме, че са изпълнили посочените по-горе цели за обективно и професионално отразяване на актуалните теми от ИТ сферата.

- 14 февруари 2018 - Виктор Андонов по темата за промените в бизнеса с навлизането на новите технологии в дейността му  https://www.bloombergtv.bg/video/viktor-andonov-finansiraneto-stava-vse-poveche-kompyutarna-deynost 

- 16 април 2018 - проф. Иван Кралов и проф. Георги Тодоров за напредъка на България в Индустрия 4.0  https://www.bloombergtv.bg/video/prof-ivan-kralov-i-prof-georgi-todorov-za-industriya-40 

- 8 юни 2018 - инж. Цанко Миланов и инж. Димитър Македонски за дигитализацията в строителния сектор  https://www.bloombergtv.bg/video/dimitar-makedonski-i-tsanko-milanov-za-digitalizatsiyata-v-stroitelniya-sektor   

- 27 декември 2018 - Ивайло Славов по темата за развитието на аутсорсинг индустрията през 2018 г.   https://www.bloombergtv.bg/video/ivaylo-slavov-za-razvitieto-na-autsorsing-industriyata-u-nas 

След 15-годишен опит в сферата на журналистиката посрещнах 2018-а като зам.-главен редактор на едно от най-четените български издания, а я завърших като практикуващ софтуерен инженер, който публикува журналистически материали на технологична тематика. Смятам, че материалите ми на страниците на Списание 8, свързани с блокчейн технологиите, квантовите компютри и фалшивите новини, развиват със собствен поглед и достатъчно многостранно разглежданите теми, а доколко това е така, е редно да прецени читателят. Информацията е пресечната точка между информационните технологии и журналистиката и вярвам, че именно срещата им и диалогът между тях може да даде интересни отговори за съвместното бъдеще на медиите в интернет, на технологиите като средството, довело медиите в един съвсем различен свят, в който те предстои да намерят своето ново място.

Фалшивите новини – м. ноември 2018 г.

Котка в компютъра – м. октомври 2018 г.

Show Musk go on – м. юли 2018 г.

Дао на световната революция – м. април 2018 г.

Основната ми задача като бизнес редактор във Forbes България е свързана с разказването на успешните корпоративни истории и за щастие през последната година имах поводи да представя в изданието разкази за някои от компаниите от местната ИТ индустрия, които са постигнали невероятни постижения. Сред примерите за такива са Interconsult Bulgaria и Titan Gate, които са сред лидерите в конкурентни на глобално равнище ниши, както и Novanor, която с приложението си Civi изглежда способна също да се превърне във водещ участник на много пазари.

За мен беше чест да се приеме предложението ми историята на Chaos Group да бъде публикувана като корица на декемврийския брой на Forbes. Като единствените българи, носители на „Оскар“, тяхното развитие е еманация за възможностите на българските ИТ предприемачи. Същевременно чрез статията ми се популяризираха и страничните дейности на компанията като събитието Total Chaos, което събра в София стотици специалисти в областта на 3D визуализациите, като по този начин подпомагат значително развитието на ИТ средата.

През годината, като проектен мениджър на селекцията „30 под 30“, предложих на вниманието на журито едни от най-скоростно развиващите се ИТ предприемачи в страната. За мое удоволствие някои от тях, като Деница Тюфекчиева (Propy) и Николай Тодоров (LimeChain), бяха избрани за част от новия ни клас. Моята история за бизнес начинанията на Тодоров също беше публикувана в декемврийския брой на списанието. Чрез разказите за успехите на младите хора в отрасъла не просто стимулирам и други да погледнат към предприемачеството като възможна кариера, но и отново насочвам вниманието към постиженията на ИТ сектора в България.
Според мен с материалите за представителите на отрасъла, които сме включили на страниците на списанието, съм оказал положително въздействие не само за самите компании, тъй като чрез статиите ми техните успехи са станали достояние на хилядна публика, но и за сектора като цяло, защото постиженията на някои от тях все още, изглежда, не са толкова популярни сред широката публика. В случая на Chaos Group това се потвърждава и от специалната награда, която по мое предложение връчих на компанията на може би най-реномираният конкурс за представителите на бизнеса в България – Forbes Business Awards.

Портфолиото ми от материали може да бъде изтеглено от следния линк:
https://my.pcloud.com/publink/show?code=kZ9Chx7ZwPf1aTseG70X6wdC4e1T2zvP6M8y

За това училище на бъдещето разбрах случайно. Бях поканен от учениците да изнеса лекция в инициативата на Фонд "Валя Крушкина" - "Журналисти в училище". Оказа се, че нито една българска медия не е проявила интерес към иновациите и технологиите, които използват в училището. Върнах се след няколко седмици, за да направя репортаж. Да покажа на цялата страна как малко държавно училище в 18-хиляден град е за истински пример за всички останали. Нарекох "даскалото" - чудо! Така го наричат и децата там. Викат му и училището на бъдещето. Мястото, където четвъртокласниците вече умеят да програмират. Място, където лаптопите са по-мощни от работния ми компютър, на който пиша тези редове е момента. В часовете по математика телефоните не са забранени. Тъкмо обратното. Всичко се сканира с QR код от дъската и докато играят в приложението на телефоните си, решават задачите. Интерактивни дъски, таблети, 3D принтери и още и още. Няма да Ви занимавам с всякакви сложни термини, опаковани като новини... Показвам Ви едно обикновено българско училище, което развива способности у децата, тогава, когато му е времето. Училище, което умее да внедрява и най-важното - да знае как да използва технологиите. Защото смисълът на всичко, за което се бори човечеството е развитието - а то започва от най-малките. Обръщам се към всички от Българската асоциация по информационни технологии - отидете, вижте и помагайте на такива училища. Там е смисълът. Там заслужава да хвърлите усилия. Такива учители и деца са за пример! А те трябва да бъдат подпомагани, защото се борят да променят системата, а не чакат поредната порция държавни субсидии с ръце в джобовете.

Линк към репортажа: https://nova.bg/news/view/2018/06/15/218912/%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/
 

Новите технологии, икономиката и бизнесът на България, както и иновациите у нас имат своето място в ефира на Канал 3 в новинарските емисии и сутрешния блок, но и в новата специализирана, ежедневна рубрика - "Бизнес новини". Като репортер в тези ресори и продуцент на Бизнес новините, през 2018-а година Ива Милорадова представи на зрителите актуалното по темата от страната, а в ежедневната рубрика предаде и най-интересното от целия свят, където не липсваха успехите от България, родния ИТ сектор, аутсорсинг индустрията и новите родни образователни модел. Канал 3 изпрати 2018 година и с едночасов обзор на всичко случило се в сферата на Информационните технологии и бизнеса. Автор на този материал също е Ива Милорадова. Това са само част от темите с най-голяма значимост следени през годината, който позволиха на зрителите на Канал 3 да се ориентират къде е родния бранш на фона на световните лидери.

Първата софтуерна гимназия у нас отваря врати на есен - https://www.youtube.com/watch?v=nUM7PiEl3Ls
Всяка сутрин: Ученици от София ползват 3-d технология в клас - https://www.youtube.com/watch?time_continue=6&v=NtnWY1k0VMU
София събира сигнали за нередности вече и с мобилно приложение - https://www.youtube.com/watch?v=xVGmGmRRDxw
БИЗНЕС НОВИНИ: Хиляди аутсорсинг специалисти търсят у нас до 2021г. - https://www.youtube.com/watch?v=BXCoOxxPK90&t=9s
БИЗНЕС ОБЗОР /ЧАСТ 3/ : БОРСИ, ЛУКС И ТЕХНОЛОГИИ ПРЕЗ 2018 г. https://www.youtube.com/watch?v=i78YB5ZLbzM

Въпреки че се преориентира към технологичната журналистика само преди 18 месеца, след като над 5 години работи в сферата на вътрешната политика, за този кратък период Иван Гайдаров разработва материали по редица неконвенционални теми, свързани с дигиталното пространство и процесите в него. Приложимо ли е правото на обяснение по GDPR върху изкуствения интелект? Какво представлява "симфоничната компания"? Кои са етичните хакери и с какво се занимават? Какви опасности води със себе си все по-широкото разпространение на дроновете и какви регулаторни пречки има пред повсеместното въвеждане на тази технология? Отговорите на всички тези въпроси изграждат само част от материалите, които той е направил в рамките на този кратък период, като, за да бъдат спазени всички журналистически стандарти, той се среща с изявени представители на съответните области и провежда ичерпателни разговори с тях, които след това анализира и превръща в журналистически материали.
Други теми, които Иван Гайдаров разработва в рамките на 2018 г. се фокусирта върху отношенията между бизнеса, академичните учебни заведения и частните софтуерни академии, тенденциите в развитието на финтех сектора у нас, различните модели за изграждане на системи за корпоративна сигурност и т.н. За този период той представя и множество на практика реализирани ИТ проекти във всички бизнес направления - онлайн търговия, държавна администрация, логистика и спедиция, отбрана и т.н.
Материали:
http://cio.bg/9451_simfonichnata_kompaniya__badeshteto_na_korporativniya_svyat
http://cio.bg/9629_zaplaha_i_sigurnost__dvete_strani_na_edna_tehnologiya
http://cio.bg/9408_prilozhimo_li_e_pravoto_na_obyasnenie_po_gdpr_varhu_izkustveniya_intelekt
http://cio.bg/9452_prizvanieto_etichen_haker__vapros_na_moral_i_loyalnost
http://cio.bg/9702_nashi_roboti_obsluzhvat_industrii_na_shest_kontinenta

Магдалена Тодорова е журналист с близо 10-годишна практика. Като ко-водещ на сутрешния блок на телевизия „Черно море“ през 2018г., тя въвежда темата за ИКТ сектора в „дневния ред“ на медията. Разработвайки авторски репортажи и интервюта, системно насочва вниманието на зрителите към проблемите и особеностите на бранша, които засягат и широката общественост. За първи път в предаването се дава възможност за изява на ИТ-специалисти и експерти от ИКТ сектора. През 2018г. работи върху близо 20 материала по темата, част от които са отпечатани и във вестник, и в информационна агенция „Черно море“.

17.06.2018г. - Бърнаут - модерна болест или работно състояние в ИТ сферата
Вие не ги познавате, но те могат да разберат всичко за вас, стига да поискат. Много често работят, докато вие спите, и могат да влязат в домовете ви по същото това време, без дори да използват вратата. Нужен им е само един клик.
Работят много, печелят много, спят по-малко и прегарят.
Говорим за тях – програмистите- най-желаната работна сила в Европа, която управлява машините, но виждаме и машините, които все по-често контролират хората. (...)
Казват, че най-голямото предимство на технологиите е, че ни позволяват да правим всичко от разстояние. Можем да работим, учим, а понякога и да обичаме от разстояние. Днес, когато можем да пътуваме до всяка точка на света, парадоксално, разстоянието се оказва мерна единица, в която дистанцията между хората е в пъти по-голяма, отколкото дистанцията между човека и компютъра. (...)
Пълният репортаж е достъпен на: https://www.youtube.com/watch?v=oJEbPdWB7D8&fbclid=IwAR1ylQYYe3J7exljEPQypzMpXwKUozF7uuJQ7MRUzBC1WtpTH3c5ldAvLvk

26.04.2018г. – Интервю с организаторите на първата конференция в региона на Североизточна България, посветена на облачните софтуерни решения и свързаните с тях предизвикателства. Повече за „облаците“ във виртуалното пространство разказват Николай Митев и Юлиян Сапунджиев.
Линк: https://www.youtube.com/watch?v=TXB6gAVQXkk&t=185s

13.04.2018г. Със смартфон подаваме сигнали за бездомни или домашни любимци
Какво представлява първият публично-частен блокчейн проект в България, кой и как ще може да го ползва, ще научите от интервюто с блокчейн експертите Георги Христов и Галин Динков.
Линк: https://www.youtube.com/watch?v=9dqnLqUi9Us

12.03.2018г. - Какви са механизмите за цензура в интернет и как ще бъде използван изкуствения интелект, за да отсява фалшивите новини - интервю с ИТ-специалистите Юлиян Сапунджиев и Георги Христов.
https://www.youtube.com/watch?v=bwhrf8Pw2HU

15.01.2018г. - Възможно ли е Варна да се превърне в първия у нас „умен град“ и какви са перспективите за развитието на информационно-комуникационния сектор в морската столица? Интервю с проф. д-р Галина Момчева, председател на ИКТ Клъстер – Варна
Линк: https://www.youtube.com/watch?v=Q4jTAbdPPXU&t=32s


 

Навлизането на технологиите в нашия живот се случва с толкова скоростни темпове, че ние оставаме неподготвени за тях. Именно и затова според мен е важно винаги и непрекъснато да се информираме за случващото се в дигиталното пространство, за тенденциите и за проблемите. Не можем да се лъжем, че няма предизвикателства – да, нашият живот е доста улеснен от изобретенията и иновациите, но те променят правилата на играта и ни подтикват да преосмислим своите възгледи. Неконтролираното разпространение на личните данни ни задължава да бъдем по-внимателни с това каква информация, на кого и къде споделяме. Социалните мрежи ни карат да се запитаме каква част от истината виждаме. Процесът на масова дигитализация ни насърчава да бъдем гъвкави и адаптивни в личен и професионален план.
Тези възлови моменти имат сериозно отражение върху нашето общество и върху начина, по който то функционира и се развива. Поради тази причина при представянето на различните теми се опитвам да разглеждам както положителните, така и противоречивите страни на даден въпрос. Разбира се, пълната обективност е невъзможна, но в работата си ще продължавам да се стремя към безпристрастност, точност и изчерпателност. В линковете по-долу и в прикачения файл можете да разгледате моите материали по някои от по-популярните теми през изминалата година:

Заглавие: Има ли в здравеопазването нещо лично и нещо тайно
Дата: 6 април 2018
Линк: https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/gdpr/2018/04/06/3161567_ima_li_v_zdraveopazvaneto_neshto_lichno_i_neshto_taino/

Заглавие: Блокирането на бизнес профили - има ли монопол на социалните мрежи върху съдържанието
Дата: 24 юли 2018
Линк: http://cio.bg/9626_blokiraneto_na_biznes_profili__ima_li_monopol_na_socialnite_mrezhi_varhu_sadarzhanieto

Заглавие: Да модернизираме или не - въпрос на сигурност, бизнес динамика... и бюджет
Дата: 26 февруари 2018
Линк: http://cio.bg/9350_da_modernizirame_ili_ne__vapros_na_sigurnost_biznes_dinamika_i_byudzhet

Заглавие: Заплашени ли са банките от финтех компаниите
Дата: 20 ноември 2018
Линк: http://cio.bg/9852_zaplasheni_li_sa_bankite_ot_finteh_kompaniite

Заглавие: Проект на НАТО отваря врати за българската компания „Бианор“
Дата: 24 юли 2018
Линк: http://cio.bg/9635_proekt_na_nato_otvarya_vrati_za_balgarskata_kompaniya_bianor

След като в началото на годината Петър Георгиев спечели наградата за “Журналистически принос“ на БАИТ, той продължи да бъде основният репортер на БНТ и един от водещите в България в сферата на информационните технологии.

През 2018 Георгиев анализира в дълбочина актуални теми от бранша, обръщайки особено внимание на революцията в българското образование, която “Гугъл“ с помощта на местни организации се опитва да постигне, както и на поредицата от огромни скандали, в центъра на които попадна “Фейсбук“.

През месеците март и април Георгиев посети няколко училища из България, за да провери как инструментите на американски технологичен гигант в лицето на “Гугъл“ се интегрират в страна от Източна Европа, където образователните методи са съществено различни. Това е първият и единствен до този момент обширен репортаж за стратегията на “Гугъл“, като Георгиев изследва както предимствата за учениците, така и риска от насърчаването на деца да прекарват все повече време в Интернет.

В същото време Георгиев постоянно следеше последствията от един от най-големите трусове за “Фейсбук“, след като стана ясно, че британската компания “Кеймбридж Аналитика“ е използвала личните данни на милиони потребители без тяхното съгласие, за да повлияе на изхода от американските избори. Репортерът на “По света и у нас“ първи провери и съобщи, че над 35000 българи са били засегнати от пробива. А през месец юни Георгиев направи ексклузивно интервю с Ник Рен, директор "Новинарски партньорства" на “Фейсбук“ за Европа, Близкия изток и Африка.

От началото на годината Георгиев активно работеше по темата за новия общ регламент за защита на личните данни (GDPR). В поредица от репортажи и включвания той обясни в дълбочина с какви права ще разполагат гражданите след въвеждането на регламента. Познаването на тези права е от изключителна важност в период на непрекъснати кражби и злоупотреби с лични данни.
Накрая, като водещ на “#Европа“ и заедно със своя екип, Георгиев отделяше специално внимание на иновациите във всяко едно от 23-те издания на предаването. Със своите материали той подчерта някои положителни тенденции в България – например, че страната е европейски лидер по полово равенство в ИКТ сектора, както и събития като плана на “Файненшъл таймс“ да отвори офис в София и да изгради технологичен екип.

МАТЕРИАЛИ:
Заглавие: Модерно и качествено образование? България търси в Google
Дата: 06.04.2018
Предаване: “По света и у нас“, БНТ
Линк: http://news.bnt.bg/bg/a/po-moderno-obrazovanie-blgariya-trsi-v-gugl

Заглавие: "Фейсбук" и "Кеймбридж Аналитика" търпят яростна критика, докато скандалът расте
Дата: 21.03.2018
Предаване: “По света и у нас“, БНТ
Линк: http://news.bnt.bg/bg/a/kak-se-stigna-do-skandala-s-iztichane-na-danni-vv-feysbuk

Заглавие: Фалшивите новини. Интервю с Ник Рен от Фейсбук
Дата: 10.06.2018
Предаване: “#Европа“, БНТ
Линк: https://video.bnt.bg/bg/a/falshivite-novini-intervyu-s-nik-ren-fasebuk

Заглавие: В бизнес, управляван от мъже, България дава пример за полово равенство
Дата: 27.01.2018
Предаване: “По света и у нас“, БНТ
Линк: http://news.bnt.bg/bg/a/ima-li-polovo-ravenstvo-v-it-biznesa-u-nas

Заглавие: Милиарди компютри по света са засегнати от сериозни уязвимости в процесорите им
Дата: 09.01.2018
Предаване: “По света и у нас“, БНТ
Линк: http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-bgove-v-chipovete-na-protsesori-za-telefoni-i-kompyutri-po-tsyal-svyat